свиквам с всичко ужасно бързо, което е лошо, защото се привързвам, но е добре, защото мога да свикна със загубата.
и не знам къде съм. изобщо не виждам къде се намирам. кръстопътищата ме разпъват на кръст и не мога да разбера посредата ли съм или в прекалено много крайности.
сънувам лондон!париж!берлин! и насън се боря със себе си.

омръзна ми да търся себе си.

никой (освен аз, от време на време) няма право да плюе остава, ей!