красивите хора не трябва да умират, красивите хора не трябва да бъдат забравяни, красивите моменти не трябва да минават, красивите чувства не трябва да губят смисъла си. не знам защо не мога да се примиря с времето. искам да вярвам, че някъде там има смисъл. че не всичко се губи. че някъде във времето и пространството има миг, в който аз винаги ще съм на петнайсет, винаги ще звучи to the moon and back и винаги ще пазя онова чувство. или че винаги ще съм на осемнайсет(чувствайки се на петнайсет), телефонът ми винаги ще звъни с ashtray heart и това винаги ще е моето пласибо лято.
страх ме е, че ако позволя минали моменти да ме наранят, само защото са минали, няма да мога да си стъпя на краката скоро. самовнушението е сила, но щом си позволиш и най-малкото колебание, се срутва.