тъжна есен е
без да мога да се отърся от лятото
нещо стана
подпират ми клепачите с кибритени клечки
и ме заставят да гледам
това не е формата на моето сърце
не ме заставяйте да избирам
аз загубих свободата си
с неизречени обещания
по-зле е от окована –
аз съм обичана
нека просто да затворя очи
и да поема дъх
не съм свикнала
дайте ми много много време
дано този път имам сили 
да се следвам докрай