никога не съм била толкова близо да си събера нещата и да се кача на първия влак.
изминалата седмица беше една от най-прекрасните евър и сега се опитвам да я събера в парче дърво и картичка и няма значение какво още друго, само да е по-реално от спомените ми. терасата ми е уютна и няма да позволя да ме преследват други тераси, на 1100км далеч. но много ми тежат плановете ви за живота ми, по дяволите, но прекалено малко ми пука.

знам, че се повтарям.