слушам losing my religion, но съм повече лайк finding my religion. и без това винаги съм смятала, че тази мелодия е прекалено весела за текста. а това лято променям депресарските текстове в главата си, без да искам. дори си измислям нови. 
и ми е ужасно спокойно. дори не изпитвам нуждата да бъда bulletproof. просто се усмихвам и.. поемам рисковете. когато не съм на дъното, играя с живота си страшно лесно.
обичам китари. много. и думи. много. и други неща. много.
нямам въпроси към живота днес. утре може да имам. но днес не. днес знам всичко, което трябва да знам. и един куфар ми се струва съвсем достатъчен. дори утре да не мога да натъпча живота си вътре, днес не бих се поколебала.

нямам целувка за лека нощ
но не е важно
аз знам, че си там и ти знаеш, че съм тук
(макар че повече би ми се искало да съм там)
и всичко е окей
не ме е страх да бъда трезвена
харесва ми да съм прозрачна с теб
ако не съм искрена към теб, към кого друг
макар че си мисля
ху нийдс дис, когато ме виждаш и без това

при мен е лято от 15ти май. толкова отрано, че вече го чувствам като края на август. толкова динамично и пълно, че не знам къде ще си побирам емоциите скоро. продължават да ми бъдат затръшвани разни врати, но вече съм съвсем убедена, че просто съдбата има по-добри планове за мен. еуфорията ми е тиха и гореща, лятна и на вълни. това ще бъде едно много дълго лято и много дълга година.

I’m feeling younger, it’s better than wiser

събуждам се сутрин и преди да отворя очи нямам никаква идея къде съм, в кое легло съм. но е хубаво. тези дни сънувам много. спя на отворен прозорец. имам нови кецове. и тефтерче с рисунка на монтмартр. и много много страхотна музика. now’s the only time I know. и за пръв път всъщност го мисля. за пръв път миналото не ме дърпа и като слушам summer son нямам онова чувство, че изпускам нещо.