имам спомен за малка прашна тераса, на първия етаж над оживена улица. може би пешеходна. будка за вестници и разбити плочки. мога да видя плочките. и липи, които сякаш искат да влязат през прозорците. късно лято. оранжевата светлина на ярко залязващото слънце, горяща между липите. шумовете на късен следобед. много минувачи, разговори, викове, деца, затръшване на врати, далечни клаксони.
и босите ми крака върху топлата мозайка на терасата.

не знам дали е спомен от някой минал живот или от бъдещето или е нечий друг спомен, но е в моята глава и съм толкова сигурна, че е истински, колкото и съм сигурна, че на такова място не съм била.