поезията не винаги е в думите ми. по-често е във внезапните ми усмивки. в стъпките по тавана. в кино лентите ми. във вечните кадри пред очите ми. в тънката граница между минало и бъдеще, която толкова често се разтапя и избухва във вид на сълзи. в красотата на дните ми. във всички слънчеви лъчи, на които съм пяла. в модерните магии, за които съм писала и за които не съм писала. в сенките под прозореца, миризмата на палачинките ми. в музиката ми и в смеха ми. вътре в мен. поезията е всеки един миг. всяка една частица от сърцето ми. дори когато мълча.

не ми е до думи, затова ще мълча. но ще бъда много поетична в мълчанието си. : )