обичам снимки. всякакви. красиви. и правя снимки. мога да правя хубави снимки. може би е защото винаги съм виждала света в кадри. наистина усещам фотографията. просто.. не е моето нещо. излизам два пъти в годината и правя хубави снимки. но не документирам живота си. това съм аз. нямам никакви снимки с някои от най-важните ми хора. фейсбукът ми е антисоушъл и профил снимките ми стоят по шест месеца. и това не е защото нямам какво да документирам или защото излизам ужасно. аз съм човек, който цени спомените си.
просто някак съм.. ядосана на фотографията. че е толкова перфектна и дълготрайна, за разлика от самите моменти. затова не правя снимки. напук на времето. не искам да седна след не-знам-си-колко години и да се депресирам на албуми. може да съжалявам, да. но в момента вярвам, че нямам нужда от това. нямам нужда от доказателство, че съм живяла, щом наистина наистина съм живяла. имам спомените си. други хора имат спомени за мен. но дори когато и това изчезне... достатъчен ми е самия факт, че някога някъде съм живяла. разбирате ли? няма значение на колко невероятни места съм била и дали фейсбук приятелите ми знаят за тях. 
и без това са ужасно прекалено много места за документиране. ;)