nightmares and sudden explosions

дъжд.. пак сънувах дъжд. и пак ме заля усещането, че живея целия си живот търсейки чувство съществуващо само в сънищата ми. 
иска ми се да вярвам, че е като влюбването. че съм просто дете, което постоянно се чуди дали изобщо е способно да се влюби и после се появява някой, който прави тази мисъл смешна и нереална. но не всичко работи така. колкото и невероятни моменти да съм имала.
дъжд..
и вяра. Вяра. все едно и също, прекалено често. искам да направя всичко правилно. понякога просто не може. не мога да имам всичко, не мога да имам всички, не мога да имам нея и себе си едновременно.
зарязах човека, който ме обича повече от всичко, който вярваше, че съм перфектна и сигурно още го вярва, за да мога да направя нещо, за което не знам дори дали ще ми стигне шибаната воля да направя. разбира се, че ще я сънувам всяка нощ.