excuse me

if i don’t fit in your world
you don’t fit in mine either
but we’re both here, so

excuse me
i won’t go upstairs with you
cause i don’t trust you
and i don’t trust myself
and i don’t trust my liquor
but you can call me
please?

i’ve been to all the right places
but with all the wrong people
excuse me
if you don’t seem right either

i’m just trying

обърквация 13.о7.2о1о

всичко е въпрос на местоимения сбъркана граматика липса на препинателни знаци искам да сложа име на времето крадец да поне да го сложа в някакви граници от букви всичко е недоразумение печатна грешка в резюмето ми аматьорска игра на думи надлъгване словесен двубой между идиоти заседнал клавиш на пишеща машина литературен фарс нищо размяна на прилагателни с главни букви

гледам блог, произволна година, произволна дата, произволен пост, и произволно виждам песен, която произволно съм си свалила през произволен ден от миналата седмица. произволно съвпадение и други произволности.

забелязвали ли сте, че когато кажете една дума достатъчно много пъти, тя просто престава да звучи като дума?

особено ми е произволно.

произволнопроизволнопроизволнопроизволнопроизволнопроизволнопроизволнопроизволно
....
(точкиточкиточкиточкиточкиточкиточкиточки)

ужасена съм. харесва ми да си го признавам.
(може би чакам някой да ме спаси, щото съм разглезена лигла)

stockholm syndrome

ставаш сутрин. закусваш. излизаш. някои дни не искаш да ставаш. по-често не искаш дори да се събуждаш. излизане не присъства в плановете, но след известно време разбираш, че хората са по-малкото зло.
страх те е горе-долу от всичко, независимо дали го осъзнаваш. знаеш, че всичко е в главата ти, но нямаш идея как да оправиш нея. затова гледаш другите и се държиш като тях. може пък да помогне.
опитай пак.
чудиш се дали имаш много и не го оценяваш или нямаш нищо и се самозалъгваш колко си добре. и в двата случая си просто самотен.
мислиш си, че разбираш от любов и секс, но не можеш да завържеш един скапан разговор. или това е единственото, което можеш да завържеш. и те е срам да си го признаеш. момче си, гледаш порно, мастурбираш и после се самосъжаляваш. момиче си, гледаш порно, мастурбираш, после плачеш и се самосъжаляваш, и те е срам да си го признаеш.
най-хубавият ти оргазъм е в сънищата ти. добре дошли в реалността.
животът ти е изплетен от лъжи, най-вече към себе си, и така оцеляваш. ако си достатъчно добър, можеш дори да бъдеш щастлив. всичко е в главата ти, та се опитваш да я заблудиш. понякога действа.
whatever makes you sleep at night.
отричаш. мислите, чувствата, фактите, вероятностите. общуваш, щеш не щеш, иначе усещаш, че полудяваш. получава се, докато спре да се получава. чудиш се дали си прекалено добър за другите или другите са прекалено добри за теб. и в двата случая си оставаш самотен.
обичаш изкуството, дори да не разбираш от такова. вечер гледаш филм или четеш книга. мислиш си, че се издигаш интелектуално, а всъщност искаш само да поглъщаш чужди истории, за да забравиш своята. след време написваш перфектния сценарий, но нямаш идея как да го приложиш в истинския живот.
заспиваш с намерението утре да направиш нещо различно и смислено. на сутринта ‘утре’ вече е ‘днес’ и не ти се прави нищо. ако просто можеше да бъдеш щастлив.. без страх, комплекси, проблеми, лъжи.. всичко щеше да е идеално.
забрави. хората мразят да бъдат щастливи. ти не си изключение. затова спри да мрънкаш и си живей скапания живот, защото така най- си го обичаш.