отново ме блъсва преходността на всичко
и не искам да пиша, да рисувам, да чета
не искам да спя
не искам да бъда на цифра години, незапочваща с единица
не искам да живея на края на света
говорите за затворени очи
и против тях
но да отвориш очи е равно на самоубийство
съвсем не метафорично
човек е създаден винаги да иска повече
и всички непрочетени книги
и всички неизвървяни улици
страх ме е
за музиката ми
защото имам нужда да знам
че дори когато мен няма да ме има
светът ще продължава да се върти
а пък той, светът
се разпада
не виждате ли?
No comments:
Post a Comment