няма друго чувство като това да държиш нова книга. или стара, всъщност. гладката корица. тънките страници. шрифтът. ръбовете. после мирисът. животът. магията на думите. очакването. обещанието за нещо ново. и после желанието да я притиснеш към сърцето си, като стар приятел. и онова усещане.. много, много лично усещане. убеждението, че колкото и хора да са я чели, този прочит е изживяване единствено между теб и думите. бавно, но натрапчиво, неземно, уникално, лично, почти интимно.
как да не обожава човек литературата?

if i survive, i'll worship the moon

or
something
anything

..but it is such a perfect place to start, my love

разсъждения на тема
любов и производни
докато лежа върху червени чаршафи
под отворения прозорец
и летният дъжд усилено се опитва
да наводни мен и леглото ми

изморих се да говоря за принципи
не съм сигурна, че имам такива
не съм сигурна какво точно значи ‘принцип’, всъщност
ставам все по-непостоянна
в мислите, чувствата, желанията си
всичко
затова просто мълча

тази година разсъжденията ми са главно наум
затова ще мълча
и без това е хаос в главата ми и в сърцето ми
вече не се опитвам да го подредя
така ми е добре

и без това вече забравих какво щях да казвам
щях ли да казвам нещо
ужасно непостоянна
казвам ви