няма друго чувство като това да държиш нова книга. или стара, всъщност. гладката корица. тънките страници. шрифтът. ръбовете. после мирисът. животът. магията на думите. очакването. обещанието за нещо ново. и после желанието да я притиснеш към сърцето си, като стар приятел. и онова усещане.. много, много лично усещане. убеждението, че колкото и хора да са я чели, този прочит е изживяване единствено между теб и думите. бавно, но натрапчиво, неземно, уникално, лично, почти интимно.
как да не обожава човек литературата?