седя срещу стар вентилатор в малката ти таванска стая и пуша ментолови цигари. ти не обичаш хартиените стени и начина, по който всичко потреперва, когато влаковете минават под прозореца ти, но за мен е прекрасно. седя и те гледам. а ти си се излегнал по гръб на малкото легло, с китара в ръце, и си много красив, небрежно подрънквайки песен на металика.
седя и се надявам, че може би този път. може би този път ще е истинско.