мирише на портокали
засуквам се със стария ми голям син шал
и толкова бързо се връщам в миналото, че не съм сигурна дали 'сега' съществува
но винаги ще вярвам, че времето е нещо неподвижно и всеки миг е вечен
живея в паралелни вселени отдавна
и някои са по-ярки от други
а тези месеци слушам плоска музика
просто защото ако добавя и музикални емоции към всичко останало,
ще се пръсна
на моменти изглеждам скучна, равна, сериозна, подредена
но това е защото съм обсебена до безкрайност
променям си принципите и приоритетите
но всъщност не ги променям
колкото по-малко спя
толкова по-жива се чувствам
и приемам с чисто мазохистично удоволствие идеята за безсънни нощи с километрични домашни
и алармата сутрин вече не е болезнена
а е причина за усмивка

и май полудявам.