cheap red wine in a paper cup

и съм на тясна павирана уличка с барове с хубава музика от двете страни
и седя на тесните стълби пред някаква врата
с добър приятел
и пия евтино вино, от най-евтиното
и се чувствам на петнайсет
и се чувствам по-голяма от света
и е тъмно и малко студено
но те тези вечери колкото и да са студени, пак са топли
и после влизаме в претъпкан бар на много етажи с много извити стълбища и много високи дървени столчета
и слушаме две момчета с китари
а те дрънкат нещо, което не би ме впечатлило на запис
но там. с всичките светлини и оглушителни колони и тези звуци от плът и кръв, проникващи до дъното на душата ми.
и после се прибирам след полунощ с последния автобус
и когато скачам на спирката, се гмуркам в безкрайно море от сняг
и пак не е студено. само много красиво
и докато вървя, безброй снежинки кацат на лицето ми

и всичко е толкова намясто