прибрах се у дома (или поне мястото, което чувствам най-близко през последните две години) и всичко е същото и моите навици са същите и календарът ми от венеция още стои на юни и е почти сякаш това лято изобщо не е било обаче беше и аз съм толкова лека и щастлива и импулсивна и няма причина да не съм и ще е жалко ако всичкои умрем декември обаче ще е по-жалко за другите защото ние наистина сме живяли пък и след концерта на поетите мога спокойно да умра щастлива