the best is yet to come

не че имам някакво съмнение по въпроса.

постоянно мисля за пътувания. денонощно.
когато не мисля за кино, мисля за билети, самолети, влакове, автостоп, магистрали, градове, предстоящи да бъдат превзети.
strangers.
седя пред картата с часове и пресмятам разстояния, търся бензиностанции, градски автобуси, потенциални приятели.
или просто седя с часове пред картата. винаги ми е било любимо занимание, с тази разлика, че сега е реално. всяка идея бързо се превръща в решение, съвсем окончателно решение с билет и план. не прекалено подробен план, разбира се.

искам да си облепя стаята с карти,
но не искам, няма смисъл, защото се отдалечавам все повече от домовете си. пренадлежа на тези стаи все по-малко и е странно как точни тези най-стабилни места, където винаги ще имам подслон и добри приятели, стават все по-преходни, а аз се чувствам най-сигурно и уютно и стабилно  и у-дома в непознати градове само с раница на гръб.

искам да облепя душата си с пътни карти, защото аз съм си единственото непреходно нещо, което притежавам. но не, тя вече е облепена.

от време на време се чудя дали съм достатъчно силна да го направя, психически, и си мисля, че сигурно след години ще имам моменти, когато се съжалявам за всички места и хора.
но в момента това не е бягство от нещо, търсене на нещо, осъшествяване не мечти, нужда да бъда смела или независима, гъзарщина. точно в момента, просто това съм аз. това е най-най-правилното нещо, единственото приемливо решение. това е истината, която ме изгражда.
точно в момента аз съм у дома в несигурностите, непознатите, спонтанностите, пътищатa