всички се приготвят да се смеят или да плачат, когато една цифра се сменя

но аз съм в мир с календарите си и спокойно лекувам хремата си с неземната комбинация от уиски, шоколад и мандарини и тъжния албум на лондонски уличен музикант в ранните часове на вечерта

когато фаталното число наближи, ще се изсипем по улиците

с илюзионното чувство на единност

искам да пиша и да рискувам и да говоря, но само се повтарям

тези дни нямам изкуство на хартия

вдъхновена съм повече от всякога. но не да създавам светове в ума си

а да рисувам мечтите си върху собствения си живот

това е моето изкуство.

и помня как ми каза, че before sunrise не е реалистичен

но идеята да слезеш от влак в непознат град с непознат човек и да се влюбиш вече ми изглежда като нещо съвсем нормално

аз съм най-щастливият човек на света и никой не може да ме убеди в обратното

защото не е важно колко имаш

а колко се изумяваш от това, което имаш, постоянно 

нямам нужда да пиша поезия

защото тя е вплетена във всичко, което правя, виждам и чувствам