постоянно сънувам летища. много много летища, гари, полети, шатъли. но това никога не са полети към вкъщи или от вкъщи. това са тъмни гари късно вечер, където говоря с непознати. това са градове, които виждам за пръв път. това е реалността, всъщност. и винаги съм сама. но не ме е страх. не.
много често имам чувството, че всичко е сън, в който само аз съм реална. и то донякъде си е така.
но е хубав сън.
No comments:
Post a Comment