това е най-странното усещане на света
да чувстваш нещо за себе си, което никой не би могъл да знае
да си толкова сигурен
не просто да вярваш, а да з н а е ш
да знаеш точно кой си и какво искаш и какво можеш
и какво ще бъдеш

говоря много, за малки неша
не мога да спра да се изумявам

понякога не ми се прави нищо
по-различно е от мързел и по-лошо
май е липса на вдъхновение
и в тези дни спя много и се чувствам зле
(бих казала, че не мога да спя, звучи определено по-гъзарско, но истината е, че никога не съм имала проблеми със съня)
а понякога е вдъхновение, което не мога да изразя
и ми се запира на гърлото
и ми пречи да дишам

чувствам се малко задължена
(понякога повече от малко)
към всички ония цветни хора
които без да разберат стават сиви и прави и
с е р и о з н и
пораснали
и това ме кара
да преодолявам мързела си всяка вечер
и да преследвам мечтите си