понякога не ми се прави нищо
по-различно е от мързел и по-лошо
май е липса на вдъхновение
и в тези дни спя много и се чувствам зле
(бих казала, че не мога да спя, звучи определено по-гъзарско, но истината е, че никога не съм имала проблеми със съня)
а понякога е вдъхновение, което не мога да изразя
и ми се запира на гърлото
и ми пречи да дишам

чувствам се малко задължена
(понякога повече от малко)
към всички ония цветни хора
които без да разберат стават сиви и прави и
с е р и о з н и
пораснали
и това ме кара
да преодолявам мързела си всяка вечер
и да преследвам мечтите си