всичко е относително

потъвам във вихъра на дните, докато изгубя всякаква представа за време и място. и единственото, което мога да направя е да се вкопча в цветната буря, да й се отдам и да се държа все по-здраво, за да не ме убие центробежната сила.

казаха ми, че изглеждам сякаш медитирам, докато се поклащам леко със затворени очи на божествената музика.

тези дни всички са останали с впечатлението, че съм на 23.

но сега не ми остава друго, освен да си тръгна – пораснала, цветна, щастлива, но и все още малка, невежа, не-влюбена.

чета керуак, след като с години го пренебрегвах и подценявах. да, за всичко си има време. някакъв миг на наместване на фокуса.

понякога не искам да бъда момиче. да се смея като момиче, да вървя като момиче, да се колебая като момиче. и не искам да го приема, но от момиче рядко излиза добър писател и още ужасно по-рядко – добър режисьор.

но по-често не искам да съм момче, така че ми е добре.

‘животът е като бельото – трябва да го сменяш по два пъти на ден.’, казва бредбъри

изпитвам желанието да се отдам на източни религии.

колкото повече намирам смисъла, толкова повече търся. колкото повече вярвам, че всичко е в главата ми и мога да постигна каквото поискам, толкова повече се и убеждавам, че точно защото е в главата ми, аз винаги ще си бъда граница сама на себе си и никога няма да мога да се надскоча истински.

не че не съм щастлива. ужасно съм щастлива. просто търся нещо. и, не знам защо, но мисля, че ще го намеря.