всичко е относително

потъвам във вихъра на дните, докато изгубя всякаква представа за време и място. и единственото, което мога да направя е да се вкопча в цветната буря, да й се отдам и да се държа все по-здраво, за да не ме убие центробежната сила.

казаха ми, че изглеждам сякаш медитирам, докато се поклащам леко със затворени очи на божествената музика.

тези дни всички са останали с впечатлението, че съм на 23.

но сега не ми остава друго, освен да си тръгна – пораснала, цветна, щастлива, но и все още малка, невежа, не-влюбена.