(п)обърквации

аз съм момичето,което вярваше,че може да лети...
ето,казах го
защото
както вървя по калната улица
нещо привлича вниманието ми....
примигвам,
и в този миг отварям очи различна
аз вярвам,че мога да летя
(да,това не значи,че нямам рани)

казвам 'никой път' вместо 'никога'
защото 'никога' и 'винаги' са фалшиви думи...unreal...безсмислени
виж,дъждът е истински
и попива в дрехите ми,но аз се чувствам суха
дъжд не значи облаци....не
заплитам се в собствените си думи
изричам неща,които нямам предвид
аз все още съм крайна...съжалявам
аз съм си същата
а това 'съжалявам' беше лъжа-аз не съжалявам за нищо
изморена съм,но не ми се спи...
искам една безсънна нощ насаме с мечти и спомени
дали това не е единственото,което ми е останало?

не обичам всичко да е с малка буква-
става някакси...еднакво...
и започва да прилича на хай клуб,да го клецат калинките!

'всеки е сам на този свят' още важи
но няма нищо общо с опознаването

вярвам.