от небето валят сълзи
кафето попива в кожата ми бавно,оставяйки лека следа...
а мирисът му попива в душата ми
смехът ми раздира въздуха...
защото съм щастлива...щастлива...
а съм щастлива...щастлива...щастлива...

спомени изскачат от тъмните ъгли
и протягат пръсти към мен...
минало...минало...минало...
не се страхувам от него,не
а пръстите на спомените са изящни,красиви
и само напомнят...напомнят...
косата ми пада в очите
може би съм уморена...малко,съвсем мъничко
и
никой не разбира
никой не помага
никой не иска да разбере
нито пък да помогне
но аз съм свикнала на студения дъх на самотата
и,о,да,само аз мога да си помогна
искам някой да ме хване за ръка
и да ме поведе към звездите
и не че няма кой...има..
но той трябва сам да го поиска
и кафето горчи,но е хубаво
и въпреки всички сцени,
I am only happy when it rains и винаги ще е така

днес е красив февруарски ден...
може би на една идея по-красив от вчера
и на една идея по-грозен от утре
а може би днес е...просто д-н-е-с...и нищо друго
но какво значение има?
обичам и ме обичат...това ми стига

п.п.:неслучайно казах,че имам отвратителния навик да говоря с думите на някой друг.факт.