кафето горчи
а това тук е отдушник за неизказани чувства...
днес съм синя
и всеки нюанс на синьото се забива в мен..надълбоко
а аз нямам сили да помагам-не знам как
нямам сили да гледам чуждата болка отстрани
смехът ми е истеричен
но без капка радост-само ей така,за момента
песните са индигова каша в главата ми
влагата по прозореца е красива...успокоява..но не достатъчно
аз се опитвам отчаяно да докарам онова излъчване и почти успявам...
и пръстите ми треперят докато поемам цигарата от ръката му
ноември е месец на тъгата
януари на щастието
юни на самотата
има дати,които ще помня винаги
и I will pray for those I have loved
ти още си част от сърцето ми...
още си някъде там...на дълбоко
но се държиш здраво за душата ми....
зле съм....но ще се оправя
No comments:
Post a Comment