по улиците виждам все същите лица...все същите хора,които не знаят къде отиват...все същите глави без мечти...стотици минават покрай мен всеки ден...стотици...а всичките еднакви...празни очи...устни изкривени в моментно вълнение...хора,които не могат да се нарекат 'хора'...толкова са жалки...и толкова слаби...толкова слепи...
а аз толкова да обичам истинските хора...
понякога ми е жал за цялото това стадо...но няма да се опитам да променя нищо,знам...защото съм егоист...на някои давам всичко,на други нищо...аз имам истински хора до себе си...имам всичко...благодаря...