гласът ти трепти с нотите на една почти забравена,
но напоена до болка със спомени песен
и в главата ми блести една почти забравена усмивка
на едно почти забравено приятелство
един незабравим покрив...
(или,може би,е забравим...само на мен ми се иска да не е)

иска ми се да вярвам,че не всичко е преходно
това май е единственото нещо,с което не мога да се примиря