безразличието ми ме убива
никога не съм била по-безчувствена
и безразлична...към почти всичко и всички
тази студенина...никога не съм била по-студена
и безразлична...
вече и аз не знам дали обичам..
мога ли да обичам?
да,мога...но ИСКАМ ли да обичам?

Ерин беше права-страх ме е,че ще ме наранят
а ако никой не го направи,аз ще се нараня
както правя в последно време...

все по-често искам да се скрия,да бъда както преди,
да се прибера в черупката си,да бъда отново
непукистична сатанистка,сама и доволно тъжна...
липсва ми независимостта..сега съм зависима и не ми е удобно

за Бога..
в същото време така копнея да бъда обичана...
искам да прегърна някого,да се почувствам зависима
и обичана
и да обичам...и да ме боли,но да обичам...
защото в момента,в който болката изчезна
аз загубих частица от обичта си...
най-важната частица...и сега не се чувства нито жива
нито обичаща,нито обичана,нито щастлива,нито нещастна
нещо средно
а аз мразя сивото!мразя средите!
аз съм човек на крайностите,както винаги..
и за от винаги,не съм човек на компромисите в момента,не

и вече не ми идва отвътре да завърша с 'обичам и вярвам'
мога да вярвам,мисля и че мога да обичам
обаче не това е думата..
имам нужда от промяна,ако ще това да ме довърши
имам нужда да съм сама и зла
имам нужда да съм обичана и добра
имам нужда да бъда прегърната и да се почувствам
истински добра под звуците на моята песен...