защо не мога да бъда еднаква?
имам хиляди лица.. но истински, не маски.
пречат ми и ми помагат... но най-вече нараняват,
и другите, и мен...
бих могла да наранявам - както винаги съм искала да мога.
бих могла да те заровя в най-тъмните си мисли
и в същото време
бих могла да те обичам повече от всеки друг.
бих могла да плача за теб,да правя компромиси,
да падам на колене, да се моля, да давам живота си...

вече ми липсваш страшно много, болезнено много...
и в същото време вече си ми толкова плашещо безразлична
умирам да те прегърна... или да чуя гласа ти...
и в същото време мечтая да не ме потърсиш никога повече.

истината е,че съм прекалено зла и отмъстителна,
за да търпя да ме нараняват, било то и несъзнателно.
и понякога и аз съм готова да кажа всичко, за да нараня...
не, не понякога, винаги.
дори в момента плача и в същото време копнея да й
наговоря куп гадни неща, да й заявя, че не значи нищо за мен
да й заявя, че в Шейн намирам повече, отколкото с нея,
да бъда студена докрай, да я нараня...
а после ще мога да се отегля в дупката си,
да плача, да ближа раните си...

това съм аз. съжалявам.