днес нарочно си забравих часовника.стъпках времето и то протече
кърваво-червено под босите ми крака.оставих се на безвремието.

а нещо ме човърка отвътре,колкото и щастлива да съм.
и все ме избива на поезия,сълзи,болка...а съм щастлива!
нещо ме връща отново и отново към старата болка и
песента,в която се пее I cannot be until you're resting here with me.
копнея отново за някого,на когото да мога да го кажа.
и го знам това 'нещо'.намирам го в себе си като се разровя.
човърка ме,колкото и да го отричам.
а именно фактът,че ми пука за теб и че ми липсваш.
повече от всякога.