синя

аз съм синя. като морето. и като отдавна забравеното мастилено небе, което ме приютяваше някога. аз съм по-синя от теб. душата ми е синя. капчиците отмъстителност са сини (не червени, както се предполага, че трябва да са) .уморените ми очи също са сини, а не червени. и обичта ми също... а омразата и безразличието са в онези стоманени тонове
на студено море. песните също звучат плътно, стабилно, студено, сякаш сдържано... в синьо...
а аз съм синя... синя... синя...
толкова съм синя... синя...
не съм безцветна. аз съм една непозната в синьо. просто още едно лице, заровено в себе си, затворено в грешките и болката си. наситено до непоносимост със синьо мастило. кой е излял мастилото (пак) ?

е, чувствам се уютно в сините тонове на сините си сълзи под синьото небе със синята самота, която ме е обгърнала синьо...

а аз съм синя... синя... синя...
не като незабравка, а като студено море.