мартенско лято

пресъхна сякаш и последната капка на морето
и сега сякаш нещо липсва.
на всички сякаш им липсва нещо пролетно.
а и моите очи не са сухи
още
стъпвам,но потъвам в някаква нова кал
и някаква нова мрежа
на някакви стари спомени.

изгубена мартеничка лежи във калта.
откога ли....?
крилете си бях изгубила с лястовиците,май...
защо ли...?
измислени били мечтите ни,
заедно с приказките.
знаеше ли за щъркелите
преди век отлетели от това място,
но не и от главата ми?
а чувал ли си за мидите,
полепнали по онези мартенски камъни онова лято?