хоризонтът изглежда светъл.
отзад се чернеят дрипави жици
на разкъсани спомени,
с накацали по тях птици.
много прилични на чайки,всъщност,
но просто врабчета в поредна измама.
и,да,светъл е хоризонтът,
далеч зад изгнили колони
и кости от умрели мечти.
и нещо тежко има в сънливия въздух.
недочакани пътници са минали скоро,нали?
през времето тихичко преминават
забравени плясъци на криле
в изпепеляваща сутрин
с разни изпепеляващи спомени
и някак дълго отричано синьо море
дълго пазено и крито море,
събирало паяжини в мази,тавани
и чужди мечти,
остаряло и прашно
не само на вид...

да,днес хоризонтът е светъл
но жестока действителност
отдавна сменя по старите покриви
чайки с врабци.
а и сякаш в нашите умове
разменят неуморимо места
лъжи и мечти