днес малко прекалих с черния молив за очи.
а розовият лак за нокти страшно си отива с гръвната с шипове.
това съм аз.
страниците на календара са прекално тънки за мен,обаче.
дните се оглеждат в гладкото езеро
и преди да усетиш са се изнизали подло.
времето лъже повече от всякога,за жалост.
а на безразличието му е време да излезе във ваканция,
да си почине малко.да се попече на слънце.
и ако иска да си остане там завинаги.
а аз имам нужда от време и черен път.
и от теб.

обаче аз те помня друга :/