черен сатен покрива нежно
черната ми душа
аз губя,всяко нещо
губя себе си
губя света
губя всичко
малка пеперуда
пърхащи мисли
звучащи цветове
красиви цветя
щастие
не-щастие
губя себе си
губя света
губя всичко
топя се в дъжда
проста усмивка
отчаяно търси любовта
изморена усмивка
загубила всяко 'тук' и 'сега'
аз губя себе си
губя света
губя всичко
has someone taken your faith?
ами,да.паднах.загубих всичко.загубих основите.
а за жалост не съм от хората,които имат план Б.
и всъщност нямаше да опитвам отново и отново,нямаше да се опитвам да спася нещо мъртво,нямаше да обичам нещо чуждо,ако вярвах,че мога да намеря това чувство у някой друг.но не вярвам.
Имало едно време едно момиче,което имало всичко.Но тя имала нужда някой да й покаже,че има всичко.Всички дотолкова били свикнали да я виждат щастлива,че никой не знаел,че дори тя не знае вече дали е щастлива.Трябвало само някой да й го напомни.И един ден й омръзнало,оставила приятелите си,оставила Всичко и тръгнала по света да търси Този,Който Ще Я Разбере.През целия път плакала.Не защото оставила Тази,Която Я Разбирала,а защото не вярвала,че някога ще намери отново някой,който да я разбира така.Момичето можело да повярва във всичко,а надежата му била безгранична.Обаче за това нещо тя нямала вяра.Така и не повярвала,че някой ден ‘ще го намери у някой друг’.И продължила да върви.Някои казват,че и до днес обикаля земята на длъж и шир и търси да намери онова чувство отново.
No comments:
Post a Comment