у-дома

съвсем леекичко губя сили. просто искам у дома. за пореден път. обаче сега е по-трудно. защото меките килими на у-дома са ги нагънали и прибрали в мазето, и ще ги изкарат чак на есен. е, есента не е далеч. но килимите ще бъдат прашни и със сплъстени косъмчета, когато успеят да счупят катинарите на старата врата. и, просто, разбираш ли, просто в мен още е споменът за чисто нови килими и миризмата на у-дома. казах ли ти, че са червени? кърваво червени. и много пухкави. и като стъпиш кракът ти потъва... и е хубаво дори през лятото. защо им трябваше да ги махат?