старите ми черни очила се счупиха.
същите онези,през които обичам да гледам хората без те да знаят,че ги гледам.онези,зад които плача,докато устните ми се усмихват.онези,които купих от Бургас миналия 31ви август.и които още миришат на моето лято.наистина миришат особено...на тротоар с разкривени изпочупени плочки,които никога няма да забравя.и кафе,и....пръстите ми треперят,съжалявам.пък и се отклоних от темата.
очилата ми се счупиха.
залепих ги с хубавото лепило.
обаче пак се разлепи.
така да стои.не пречи
засега.

дано не се счупят сериозно.
хората ще видят сълзите ми...