стрелките на часовника се изтъркаха много отдавна.
но момичето с хилядите лица и катранено черната коса отново е тук...
не че нещо...не...аз мога да мина и без писмени излияния...
дори мога да забравя,че това е най-прекрасния подарък за рожден ден...да...

този път ме разочарова,Ерин.много ме разочарова.
не съм свикнала да те гледам как се отказваш.
не трябваше да става така,Ерин.ти не се отказваш,
забрави ли?

плачи ми се...и ми се тръшкат разни работи...

ти нямаш право да бъдеш слаба,Ерин...