нека поговоря малко за психическото си състояние.
сякаш едновременно съм и на върха,и на дъното.чувствам се щастлива,в мир със себе си,завършена.за пръв път имам желание да завързвам връзки с нови хора,нямам търпение да започне училище,за да...така да се каже,зада имам пред кого да бъда себе си.чувствам се себе си за пръв път.може би малко по-лигава от обикновено,но истинска.и се радвам.
в същото време,разбира се,раздялата с Нея още ми тежи страшно много.трябва ми много много време.много повече,отколкото би ми трябвало,за който и да е друг.и може би съвсем малко по-малко,отколкото щеше да е,ако не се бях променила.фактът,че не намирам нищо в нея,но я обичам до безумие,си остава в сила.
та,все пак..мисля,че не бих могла да искам кой знае какво повече от живота....

Can I leave behind my naivete of youth?
Will I be crucified for wanting to believe?
I believe

...въпреки,че той отчаяно се опитва да ми отнеме детската вяра...в хората....и в Нея...не знам...имам си моментите на слабост.трябва ми време,да....понякога се чувствам на дъното,въпреки щастието...

е,да,всичко е относително.

като стана дума...има единични неща,в които вярвам истински...не просто вярвам...друга е думата,но не мога да я намеря.може би още няма такава дума?
вярвам,че всичко е относително и човек може да си внуши всичко.
вярвам,че няма непростими грешки и непоправими неща.
вярвам,че зад всяко лошо действие стои добра цел.пътят към Ада е осеян с добри намерения...лее,колко шибано вярно е.
вярвам,че...има нещо там....и,че един ден ще разбера какво е.

не вярвам както преди шест месеца.онова беше прекалено. и фалшиво.обаче девизът ми все още е 'вярвам.'.това е великата дума.

вярвам в обичта и доверието. :)