______________

нима не съжаляваме малко?
нима не мислим за старите дни?
признай,понякога става ни жалко
и спомените удавяме във сълзи.

стоим и се усмихваме все към морето,
но морето е тъжно и тъжни сме ний.
бели чайки прелитат в небето,
без да усетим вече плачем за старите дни.

спомени постоянно притискат душата.
а ние отново повтаряме,
че времето лекувало всяка една рана,
и за нищо не съжаляваме.

за нищо не съжаляваме,не съжаляваме ние за нищо.
но признай,понякога става ни жалко.
на нищо не се надяваме,на никой и нищо.
но когато погледнем морето,все плачем по малко.