музата ми е изтормозена.избива ме на рев и искам да се оплача(на несъществуващите читатели на блога ми,по настоящем),но,разбира се,няма да го направя.и страшно ми се пише,но вече нямам думи(както и сълзи).


морето при теб е зелено,нали?
а при мен е синьо и страшно боли.
терасите са подгизнали от разбиващи се вълни,
във ушите ми нещо морско звучи -
морето тихо и тъжно шепти.
и,все още,боли ли,боли...