ние сме малки хора.
вървим по избледнелите пътища на мечтите си,
които всъщност не водят на никъде(и ние го знаем).
ние сме малки хора
и непрекъснато се усмихваме
сякаш за нищо нехаем.
ние сме малки хора
в своите собствени малки затвори.
ние сме хора с вериги,
хора без цели,
а казваме,че сме свободни.
ах,колко малки хора сме ние!
оковани завинаги,на свойте окови ний се усмихваме.
говорим фалшиво,
да сме истински и свободни не искаме.
No comments:
Post a Comment