отдавна щъркелите са свили гнезда
и моите близки далечни са станали -
залепени снимки, за спомен, в албум.
с хляб един напити, нахранени,
час по час загноените рани болят.
още щом искаш, тихо ще чакаш...
припев:
оставете ни да бъдем такива, каквито сме!
дайте ни спокойствие срещу вашта атака.
оставете ни да бъдем такива, каквито сме!
който чува, разбира и така.
изречи чужди думи,
свободни,недоизказани.
пръстите стискат метала,
а микрофонът мълчи.
отдавна тайните открити са станали,
а приятелите са просто познати.
всички искат да се сместят в последния вагон...
припев:
оставете ни да бъдем такива, каквито сме!
дайте ни спокойствие срещу вашта атака.
оставете ни да бъдем такива, каквито сме!
който чува, разбира и така.
<<оригинал>>
No comments:
Post a Comment