у-дома vol.2

знаете ли...не мога да изразя колко шибано много обичам този блог.писах много лични неща(и трих много лични неща).чувствам се у дома...и е хубаво. : )

днес,в плейлиста си,сложих само песни,които ме докосват истински.и се оказа,че са най-тъжните.не,всъщност са ми тъжни,защото ме докосват истински.и съм в едно такова меланхолично настроение,което обичам.сантиментално,но не и тъжно.прилича на чувството,когато ти се спи-студено ти е,но е приятно...и съм се свила на стола с одеалото,и дори никой да не ми пише тази вечер,няма да се чувствам сама.в момента сякаш целият свят е с мен.и наистина е с мен(-гледна точка,какво да се прави).може да се повтарям,но...ми е толкова спокойно...

знаете ли,аз съм по-силна,отколкото изглеждам.
(щях да кажа,че мога да мина през всичко,но не се и съмнявам,че напук веднага ще ми се тресне някоя гнусотия)

ПРИЗРАЦИТЕ НА МОИТЕ МЕЧТИ

слънцето уби призраците на мечтите ми
и те като древни вампири се стопиха в жарта.
утринното небе ме вика при себе си,
шепти ми и ме кара и аз да шептя.

слънцето уби призраците на мечтите ми,
но не уби мен,
защото,къде се е чуло и видяло,кажете ми,
светлината да убие белия ден?

слънцето уби призраците на моите мечти.
но аз се научих да си строя нови-
не безплътни призраци от грях и лъжи,
и мъгливи духове на човешки неволи...
а стени,издигнати с много сълзи,
които не могат да се съборят.

слънцето трудно уби призраците на мойта мечта,
навид по-нестабилна от пясъчен замък.
сега съм свободна напред да вървя,
да покорявам,да се надявам,да вярвам.