плаках, защото мислех, че никога няма да забравя.
плаках, защото започнах да забравям всичко.
сега плача, защото не ми остана нищо...

губя смисъла и емо-цията. чувствам се плоска, като скучна песен. не съм себе си. имам думи, но нямам чувства. не съм нито добре, нито зле. а всеки знае, че не обичам средите. мамка му, толкова по средата се чувствам! тъпо ми е. сиво ми е. безразлично. и това ме плаши. познавам себе си много добре. и не, нямам пуберски проблеми. съзнавам всичко много ясно. съзнавам какво става и какво ще стане. времето е кучка. времето не лекува, а те кара да забравиш. рано или късно болката изчезва с цената на всички спомени и емо-ции. собствен опит. в един момент всичко, за което си плакал ти става безразлично. започваш да мислиш за него все по-малко. казваш си, че просто се оправяш и продължаваш. а времето завлича със себе си теб самия. факт. красивите и тъжни моменти са мъгливи, почти забравени... и е жалко.

времето е кучка. и аз не знам как още не съм го намразила. дори леко ми харесва. не знам защо. може би защото съм човек и обичам да си причинявам болка, а то е прекалеено подходящо.
а може би защото е единственото, което ми е останало?