уча се. в момента си изграждам здрава стена. не такава за околните, а стена вътре в мен. има неща, които съм си забранила. има чувства, които съм си забранила. така се чувствам силна. не, не се чувствам добре, но се чувствам стабилно. все още си седя здраво на земята и се уча. точно така, уча се. уча се да не се поддавам на емоциите и да имам търпение. уча се да мисля хладнокръвно... животът ме учи да не се изненадвам от нищо. уча се да живея истински, но да не позволявам да ме нараняват...

не е безразличие, по-скоро е ирония, цинизъм.

и на други неща се уча. това е нужно. не че не се оправям и без това, просто усещам, че ми е нужно. чувствам се малка, глупава и уязвима. имам нужда от ъпгрейд и го усещам, което е добре. ама много ясно го усещам, което е много добре.
примерно, има хора, с които просто не се чувствам готова да говоря. не се чувствам пораснала достатъчно. не, не казвам, че съм под тяхното ниво. принципно не съм пораснала.

гледам на всичко философски.
поне знам къде съм ,коя съм ,каква съм.
поне мога да се похваля, че никога не съм си задавала така популярния въпрос 'кой съм аз?'.