тя беше сама, тя беше малка.
тя вървеше по пътища, дадени й от друг
но тя беше за себе си силна, недосегаема...
свободна мъничка чайка,
живееща точно сега, точно тук.

тя се носеше по вълните на свойто море
беше за себе си сантиментална,
за себе си безразлична.
имаше своите силни криле
и вяра във нещо,
вяра по-силна от всичко.

тя знаеше тайните на нощта.
и нощта знаеше нейните тайни.
нищо не я учудваше.
болката беше нетрайна.
тя беше над тези неща.

тя беше студена и морска.
не беше точно щастлива,
но беше сама, беше силна.
тя беше себе си
нищо, че не беше красива.
тя помнеше, знаеше
как остава се истинска.