днес двама учители успяха да ме разплачат. хм...
математика.
ако има нещо, което не мога да понеса да гледам, това е разочарованието на някой, когото уважавам. не сме толкова тъпи, мамка му! ако сега не се хвана и не разкатая математиката, друг път няма да е. всички го разочаровахме, наистина. мерси за мотивацията, все пак... защото можем да оправим някаква шибаната математика. не струва и на половина на разочарованието на един прекрасен учител като нашия.
литература.
също учител, когото много уважавам... разчувстваха ме думите "Този клас е единствената причина все още да съм тук. Защото за пръв път намерих класа, когото търся от 25 години" . защото е истина. такъв клас се среща веднъж на сто! години. нещо невероятно е. като гледам другите, всички са еднакви. абсолютно всички. а ние сме различни. повечето май не го забелязват, но от два месеца не спирам да се възхищавам на това колко уникални, специални и единствени сами за себе си хора са събрани. в този клас са събрани мечтите на света...